Сватовницата пита ветераните във връзките: Как успявате?

Читателките на "Сватовницата" разказват историите на връзките си и как успяват да поддържат връзките си щастливи и влюбени. ;)

С моя приятел сме заедно от около година и 7 месеца. Започнахме от връзка на разстояние 200 км. Толкова пътувания по влаковете, че БДЖ трябва паметник да ни издигнат.. 4 часа път не ги усещах.. Сега вече живеем заедно, след като минахме доста кризисен период и сериозни разправии. Това е човекът, който познава абсолютно всяка моя страна. Както добрата и услужлива, така и параноичната, дребнавата и злобната и все още е с мен. Както и аз познавам както добрата, така и инатливата му страна. Радвам се, че съм с човек, с когото наистина в отношенията ни няма скрито, покрито, той ме знае що за стока съм, както и аз него и се обичаме.

marin4itu 

Аз и моят човек наскоро навършихме 3 години и половина. Познаваме се от 4 и половина. От една година вече живеем заедно. 

Когато се запознахме и тръгнахме, очаквах той да е много сериозен и делови човек. Не очаквах да съм на едно от челните места в живота му, не очаквах, че ще е нежен и отдаден на връзката ни, въобще - нямах големи очаквания за тази връзка. 

Много сме говорили за това, че сме различни и често имаме различни виждания за нещата от живота. Това обаче не ни е разделило досега, а винаги ни е помагало всеки от нас да обогати собственото си мнение. Факт е обаче, че се развиваме заедно. 

Имаше и тежък период. Период, в който мислех, че няма да продължим да бъдем заедно още дълго. Но той отмина. Помогна много това, че никой от нас не се хвърли да обвинява другия, а говорихме, старахме се всеки от нас да разбере другия и нещата страшно много се подобриха само след един-единствен разговор. 

Основни правила в нашата връзка са: 

1. Взаимно уважение към другия;

2. Никога не изневерявай на другия;

3. Имай доверие на другия;

4. Когато имаш проблем от каквото и да е естество - говори с другия, но без обвинения, просто излагам това, което не ми харесва, пречи ми или ме дразни и мислим заедно как да направим така, че това нещо да не ни е проблем. Важно е също така да не се преглъща нищо, а щом проблемът се изясни в главата ти - да го споделиш;

5. Внимание към другия - към неговите нужди, желания, към думите му, към постъпките му. 

Разбира се, че се обичаме. Ако в началото любовта ни е била буйна и необуздана, тласкала ни е да вършим луди неща, сега тя е по-спокойна, но дълбока и съградена на много общи неща. Фактът, че сме се променили заедно и сме преминали през много и личностни и фактически метаморфози заедно ни прави едно цяло. Не мога да си представя живота без него. Дори себе си не мога да си представя без него.

Josefinne

Ние не успяхме. Бяхме 2 години заедно, винаги сме се обичали. От ден на ден все повече. Разделихме се по други причини, но до ден днешен сме си много близки и пак си се обичаме, ценим се и си помагаме. Карахме се много често, но заради странични фактори и да, сериозно си се карахме. Това е единствения човек способен да ми опонира в спор :д. Но сега нещата са други. Това е най-градивната ми връзка с някого. Научих много и това,че не сме заедно като гаджета не значи, че не сме заедно в живота. 

Bitchwolf