Три метра над небето - ако си толкова щастлив, когато срещнеш Правилния човек, но не кой да е, а онзи с главно П, сродната ти душа? Колко дълго може да продължи това щастие? Колко дълго може огънят на две души, слели се в едно, да пламти буйно? Дали те се откриват само за кратко - секунди щастие - и после се губят отново? Могат ли да останат заедно цял живот в една прекрасна хармония? Изживява ли се само еднократно, или преживяваш тази любов всеки ден до края на живота си?
Да,питам се за сродните души. Толкова малко хора вярват в тях и толкова малко хора са срещали своите. Чувала съм какво ли не по тази тема.
Не знам кое е истина.
Казват, че сродните души се срещат за кратко, защото тяхната среща е животопремяща и трае ли по-дълго, всичко се деформира. Може би както е в повечето драми, а също и в "Три метра над небето". Щастието да бъдеш с голямата си любов не може да е вечна. В крайна сметка реалността навлиза в животите ви и ви свестява, опомняте се...Може би се разделяте, но най-важното е, че вече никога нищо не е същото след този човек.
Сродната душа - нима ще отречете съществуването й? Ще кажете, че тайничко не се надявате да я срещнете някой ден? Вярваме много ясно! И това ни кара да продължаваме да търсим безотказно. Независимо колко време ще отнеме, колко пъти ще трябва да ни разбият сърцето. Без значение, че срещата със сродната душа може да е кратичка, неусетна, ние се надяваме тя да ни остави бездиханни. Защото всичко, към което се стремим през целия ни живот - това е намирането на тази частица от нас - човекът, който ни е толкова близък емоционално, че ни разбира без думи, човекът, с когото сме безвъзвратно свързани, онзи, който очакваме да разтърси света ни из основи, да постави нови дефиниции на щастие и нещастие, целувка и докосване.
А когато хората не намерят тази перфектно пасваща половинка (а възможността да я откриеш е 1:7 милиарда хора по целия свят), то те се чувстват неудовлетворени. Тръгват да преследват други цели - работа, пари, имоти, облаги, какво ли не! И казват, че не са щастливи, че сродната душа не съществува, че любовта е някаква мъжделива сянка в животите ни. Не е вярно! За да сме щастливи, ни е нужен само 1 човек. Ще е адски трудно, почти невъзможно да го намерим, но пък животът е толкова дълъг. Никога не знаеш коя отбивка ще те заведе до Правилния човек.
Много е хубаво, Ники !! :))
ОтговорИзтриванеНе си схванала основния замисъл във филма - без значение колко продължава. Важно е да го изживееш, а не да го пропускаш в размисли - правилно ли постъпих. Живота на много хора, просто преминава покрай тях, сякаш вятър от подминаващия ги влак. А вратите на този влак само до преди минути са били отворени, приканващи ги да поемат шансът.
ОтговорИзтриванеБрат Игнат, схванах смисъла и напълно подкрепям думите ти. Просто този филм ме накара да мисля за темата за сродните души и нали разбираш като се размислиш как става - от едното на другото и така се получи това есенце. :)
ОтговорИзтриванеМерси на Анонимчо.